Adi & Grisho & Simeon & Maya & Tisho

FamiliesStories

Apr 1

Maya Doneva is the creator of the Social Teahouse in Varna and director of Karin dom. She is also a mother of three. Together with her husband they are building a house near Varna.

Мая Донева е създател на Социалната чайна във Варна и директор на Карин дом. Майка на три деца. Заедно със съпруга й строят къща близо до Варна.

Запознах се с Мая преди 5-6 години, докато правех снимките за един проект на uspelite.bg – Тайните кътчета на Варна. Тогава с Венко влязохме в една разруха-сграда, от която трябваше да се получи нещо приятно и уютно – Социалната чайна. Мая ни разходи по етажите, слязохме в мазетата и ни разказа как са почиствали мазето, когато зад натрупаните вехтории са открили врата. Зад вратата – пак стая с вехтории и зад тях нова врата. И това се повторило няколко пъти. Като подземен лабиринт, водещ незнайно къде, може би до морето.

Мая е голям човек с голяма усмивка. Спомням си как слушах разказа й за плановете за Чайната, обяснението що е то социално предприятие и как я гледах отдолу (Мая е с една глава по-висока от мен) в буквален и в преносен смисъл. Чудех що за създание е събрало толкова ентусиазъм и сили да иска да помогне на хората, да промени света и да действа в тази насока, а сме на една възраст и живеем в един град. Нов човешки вид, на който трябва да се даде име, различно от хомо сапиенс. Много я харесах още в първия момент, най-вече заради откритостта й, маниерът й да говори открито и естествено. Начинът, по който формулира и изказва мислите си, така че да нямаш друг избор, освен да й повярваш, защото говори честно и директно.

Не помня как се случи в следващите месеци и години, но с Мая продължихме да поддържаме контакт. Започнахме да си ходим на гости, децата ни се сприятелиха. Да – Мая има три деца, три! И прекрасен съпруг, с когото са си лика-прилика. Признавам си, че започнах да я наблюдавам и изучавам. Исках да разбера как един човек – човек, съвсем обикновен на пръв поглед, се е нагърбил, освен със собственото си добруване, и с това на другите хора в нужда. Аз наблюдавам най-вече чрез снимките. Когато започна работа като директор на Карин дом, снимах как минава един неин ден (разгледайте тук) – сутринта с приготвянето на децата за училище и градина в 40-квадратовия апартамент, в който живееха петимата тогава, в който нямаше много къде да стъпиш и трябваше да левитираш между детските играчки и разсада с домати. После в Карин дом, където с бебето Гришо, спящо до нея в сензорната стая, тя се опитваше да работи. Денят завърши по залез на строежа на къщата им в село близо до Варна. Строят сламена къща. По-точно мъжът й Тишо я строи, почти сам, с две ръце и желание. Преди няколко дни пак повторихме снимката със спящия Гришо, вече не бебе, а почти на четири, който отново ходи с майка си на работа, но този път в кабинета й в сърцето на Брюксел, където Мая е генерален секретар на EASPD – организация за социални услуги, в която членуват близо двайсет хиляди други организации, подобни на Карин дом по целия свят. Мая пак се опитва да промени света, но този път в доста по-голям мащаб! Спомям си деня, в който ми каза, че ще се местят в Брюксел. Бяхме им на гости в къщата в строеж, със запален огън и тичащи деца наоколо. Разходихме се по пътя до къщата, защото още не бяха казали на децата. Слънцето залязваше между дърветета, беше топло, пълно с насекоми, но хубаво, лятно, по български нашенско. Колко тъжно ми стана, че заминават и едновременно с това колко се зарадвах за нея, когато видях как самата тя се радва и вълнува от новите възможности пред нея. А сламената къща – вашата мечта – на село, чист въздух, огромно пространство с много стаи, място за всички и двор за домати? Веднъж завършена, ще се превърне в център за обучения, лагери за деца без родители. (разгледайте тук) Толкова логично и очаквано, все пак това са Мая и Тишо. Веднъж, когато запознах Мая с друга моя приятелка, която разбира от градинарство и може да помогне за билковите градини на Чайната , ми каза, че си колекционира хора в главата. Когато срещне някого с възможности и способности в дадена сфера, си слага отметка в главата и когато дойде момент, в който този човек може да е полезен с нещо около нейните каузи, го търси. Сигурно така е добавила и мен към колекцията си, когато се запознахме – с фотографията. И хубаво е направила. Преди няколко седмици ме попита дали мога да отида до Брюксел и да снимам работата на организацията, портрети на екипа (млади и ентусиазирани хора, събрани от цял свят), борда на директорите и да направя кратко обучение на част от екипа й как да снимат и разказват по-добре историите за това, което правят те и организациите, които членуват при тях. Много се зарадвах, не само защото щях да видя Мая, Тишо и децата, защото щях да надникна в кухнята на организацията, а и защото щях да мога да дам на Мая нещо – да й подаря малко снимки. Да й покажа за пореден път колко много има тя и колко са прекрасни в моите очи.

В историята, която ще видите долу, главни герои са Мая, Тишо, Мони, Ади, Гришо и моят Никола. Да не забравя и кучето Мила, което беше избягало, когато пристигнахме и вместо да сваляме куфари, тръгнахме да го търсим, а две деца украинчета го бяха намерили и чакаха с него на едно кръстовище, за да бъдат намерени те. Дъждовен Брюксел; ветровит, снежен и студен Париж с Айфелова кула и флий маркет; организацията EASPD с прекрасен млад ентусиазиран екип; разходка до Фермата на Фелиз, където работят хора с увреждания, има градини, животни, най-голямото прасе, което съм виждала и ресторант, в който менюто е на френски, а трябва да избереш и запишеш на лист поръчката си (голямо предизвикателство). Гофрети (много гофрети), пържени картофи и българска баница, направена от мен.

Историята започва с един неин ден през 2018-та.