Maria and Sergey – Wedding in Sinemorets, Veleka and Madzarovo - The Old Nest
Серго направи Старото гнездо в Маджарово. С двете си ръце. От двестагодишна къща, която реставрира. Там, в Родопите, близо до лешоядите. После се появи Мария и влезе в сърцето на Серго, на Старото гнездо и на кучето му Наоми. И ние бяхме там. Опитахме хляба и сиренето на Мария, заснехме подготовката за сватбата, катерихме се по върховете и се стоплихме край огъня.
Before the Wedding.
Sergo created The Old Nest in Madzharovo. With his own two hands. Two-hundred years old how that he restored. In the Rodopi mountains, close to the vultures. Then Maria came and settled into Sergo’s heart, in his dog’s Naomi’s heart and in The Old Nest’s heart. We were there. We tasted the bread and cheese that Maria made. We photographed the preparation of the decoration of their wedding, we climbed the hills and got worm next to the fire.
Река Велека, Синеморец.
Сергей и Мария. Украсата, правена от тях и приятелите им, арката и венецът, направени от клони от реката. Въпреки бурята предния ден, липсата на ток за повече от 12 часа, Сергей открадна Мария и се ожениха на плажа, до устието на реката.
“Лудият, искаше да качва някакъв връх пак. От северната му страна, за по-лесно. Понякога ми писва на лапите, честно. Стигнахме по изгрев заслона, тъкмо пихме чай, когато влезе ТЯ. Веднага разбрах защо ми е светнала онази червена лампичка по-рано… Казвам се Наоми, живея през повечето време в Маджарово. Откакто се върнахме, Серж е забил нос в тия светещи неща, които ги носят навсякъде със себе си… Пак съм аз, Наоми, тая Мария се домъкна с едно Рено при нас, с какъв акъл се товариш от София, тръгваш на 5000 кучешки години разстояние и се забиваш в това кално Маджарово при потния и мръсен Сергей. Заклевам се в лапите си, не разбирам хората… Здравейте, Наоми съм. От няколко дни спя навън, преди винаги съм спяла в стаята на Серж. Мъчно ми е, не мога да повярвам как бързо ме изостави заради някаква си Мария. Търпя си го, все пак моята любов е безпрекусловна… Разбра се, че ставаме глутница, Мария е все по-често при нас. Гледам, че много му помага във важните им човешки неща. Взех и аз да я харесвам, тя много ми се радва. След около 7 мои години или една човешка, бяхме се събрали в къщата с много техни приятели. Беше вече тъмно, но това не ми пречеше да видя онзи мой любим дървар да вади дървен (а какъв друг да е?) пръстен и да го слага на пръста на Мария, след което те изпаднаха в някаква луда радост и взеха да скачат и да крещят от щастие. И аз се включих, обичам да подскачам и бягам по двора. Тогава разбрах, че това било някакъв обичай при двуногите. Вадели пръстен, засаждали овощни дръвчета и чакали да берат плодовете им заедно. И това ако не е магия, здраве му кажи! “
част от церемонията, водена от техен приятел
