EN

It may be because I was born and I have spent my life near the sea, but the mountain is what attracts me most. There is something mystical about it, something magical there. Every time I am between mountain peaks I feel comfort, I feel small. I am so happy every time when I am invited to photograph a wedding in the mountains. I write very rarely bout the photos, because I believe that photographs should speak for themselves, but this particular wedding was different and it needs some explanation. On the phone Zlati and Joro told me that there will be stealing of the bride from a village near Sofia. My first reaction was – I don’t need to photograph this, but it was very different than the ones I have witnessed before. And so was the wedding. Joro had to go through series of tests walking among the streets of the village. He had to pack lots of hiking stuff in a regular backpack, he had to tell the word bride in many different languages, he had to dance unusual dances and do math test and tests regarding Bulgarian culture. He did it and then together we got on a bus to Septemvri station where we got on the train to Razlog. After four hours of dancing, eating traditional Bulgarian snacks and having lots of fun, we arrived at Razlog and Moravsko selo, where the wedding would take place the next day. In the morning I went down for breakfast and I saw the guests running around preparing the decoration for the wedding. I went back to my room, took my camera and started photographing the decorating of the old doors from Zlati’s grandma house, the hanging of the lights on the trees. And the day started. The ceremony was held by two of the guests, it was very untraditional, very honest and lots of fun. I wanted to do something extra to tell the story of the day, so I captured few short videos in the moments where I had already taken enough photographs. Enjoy this two-day wedding, filled with love, handmade stuff and many good friends.  

BG

Може би защото съм родена и цял живот живея до морето, планината ме привлича безкрайно. Има нещо мистично, магично и вълшебно там. Всеки път, когато попадна между върховете, имам едно усещане за уют, чувствам се мъничка. И много се радвам, когато ме поканят да снимам сватба в планината. Рядко пиша текстове под сватбите, защото смятам, че снимките трябва и могат да говорят достатъчно, но тази сватба беше много различна от сватбите, които снимам обичайно и има нужда от малко разяснения. По телефона Злати и Жоро ми казаха – ще има вземане на булка от едно село до София. Първата ми реакция беше – това не държа да го снимам, но се оказа, че вземането на булка, както и цялата сватба, бяха много различни. Жоро трябваше да мине през поредица изпитания – заедно с част от гостите пристигна с автобус от София в селото, където го чакаха постове и барикади. Да събере невъзможно много багаж за планина в една стандартна раница; да разпознае думата булка на различни екзотични езици; да танцува кючек, да танцува полинезийски танци; да отмери 400 милилитра течност посредством чашки от 500 и 300мл; да познае какво означава една от онези непонятни български думи, означаващи заплетена роднинска връзка и накрая пред вратата, където го чакаше Злати, да каже кое от събраните стари оръдия на труда за какво се е ползвало, тук можеше да ползва помощта на баба си. Справи се почти отлично, след което потеглихме с един автобус към гара Септември, от където се качихме на теснолинейката за Разлог. Четири часа лашкане и тутуф – тутуф по-късно в два вагона, украсени с цветя и подправени с филии с лютеница и сирене, домашна ракия, акордеон и песни и танци, пристигнахме в Разлог. Следващата сутрин отидох на закуска (домашна баница и мекици) в комплекса на сватбата – Моравско село и виждам как всеки от гостите има задача – едни украсяват двете стари врати от къщата на бабата на Злати с клонки от дърветата около поляната, други са се качили на стълба и окачват лампички по дърветата. Изтичах обратно до стаята и взех камерата. Дори дългата опашка за поздравления и подаръци след церемонията, която беше водена от двама от гостите, беше забавна. Обявяваха подаръците, както се е правило едно време. И то не какви да е подаръци – капан за мишки, златни пендари, нанизи с банкноти и какви ли не още забавни неща, които излизаха от подаръчните торбички в ръцете на гостите. Прииска ми се да направя още нещо за тези хора и записах серия от кратки видеа в моментите, в които вече бях направила достатъчно снимки. Импровизирано записах и аудиото на церемонията от безжичната тонколона, която си бяха донесли. Всичко беше импровизирано, както и цялата сватба и този клип беше изненада за Злати и Жоро. Разгледайте тази двудневна сватба, направена с подръчни материали, много любов и много добри приятели.