Река Велека, Синеморец.
Сергей и Мария. Украсата, правена от тях и приятелите им, арката и венецът, направени от клони от реката. Въпреки бурята предния ден, липсата на ток за повече от 12 часа, Сергей открадна Мария и се ожениха на плажа, до устието на реката.
“Лудият, искаше да качва някакъв връх пак. От северната му страна, за по-лесно. Понякога ми писва на лапите, честно. Стигнахме по изгрев заслона, тъкмо пихме чай, когато влезе ТЯ. Веднага разбрах защо ми е светнала онази червена лампичка по-рано… Казвам се Наоми, живея през повечето време в Маджарово. Откакто се върнахме, Серж е забил нос в тия светещи неща, които ги носят навсякъде със себе си… Пак съм аз, Наоми, тая Мария се домъкна с едно Рено при нас, с какъв акъл се товариш от София, тръгваш на 5000 кучешки години разстояние и се забиваш в това кално Маджарово при потния и мръсен Сергей. Заклевам се в лапите си, не разбирам хората… Здравейте, Наоми съм. От няколко дни спя навън, преди винаги съм спяла в стаята на Серж. Мъчно ми е, не мога да повярвам как бързо ме изостави заради някаква си Мария. Търпя си го, все пак моята любов е безпрекусловна… Разбра се, че ставаме глутница, Мария е все по-често при нас. Гледам, че много му помага във важните им човешки неща. Взех и аз да я харесвам, тя много ми се радва. След около 7 мои години или една човешка, бяхме се събрали в къщата с много техни приятели. Беше вече тъмно, но това не ми пречеше да видя онзи мой любим дървар да вади дървен (а какъв друг да е?) пръстен и да го слага на пръста на Мария, след което те изпаднаха в някаква луда радост и взеха да скачат и да крещят от щастие. И аз се включих, обичам да подскачам и бягам по двора. Тогава разбрах, че това било някакъв обичай при двуногите. Вадели пръстен, засаждали овощни дръвчета и чакали да берат плодовете им заедно. И това ако не е магия, здраве му кажи! “
част от церемонията, водена от техен приятел
Снимките от подготовката на сватбата и животът в Маджарово тук.