Хаугесунд Норвегия. Тук сме. След три сватби и два дни пътуване – до София с кола, самолет до Франкфурт, после до Осло и от там до Хаугесунд. Като за хора, за пръв път пътуващи далече от България, впечатленията са много и драстични. Попаднахме на място, за което няколко часа упорито твърдях, че е нарисувано като от приказките, определено не е реално. Дървени къщи, накацали навсякъде, много вода и небе, което винаги е драматично. Тук светлината е хубава за снимки през целия ден, слънцето е ниско. Обикновено проблясва, а отсреща му са тъмни облаци. Вали, често вали и времето е непридвидимо. След малко може да се появи слънце или сняг. Хора по улиците няма. Коли по улиците – много малко. Всички са по домовете си без пердета. Можеш да надникнеш в повечето къщи и да видиш спокойствие от хора вечерящи или гледащи телевизия. Подредено е, чисто е, интериорите са прекрасни, пространството достатъчно. В Норвегия има малко хора на много площ. С различно мислене са – съдействат си за дребните неща, искат да живеят добре и спокойно, и в хармония един с друг. Красиво е и къщите навсякъде си подхождат една до друга. Съседската намеса не е за подценяване в това отношение и да се намесват ако някой нарушава хармонията твърде много. В местния вестник може да пишат за това. Пишат също и за изчезналите овце. Ден първи статия: изчезнаха две овце. Ден втори: овцете все още ги няма. Ден трети: овцете се намериха. Клошари няма, бездомни кучета също няма. Всъщност и хора има малко по улиците. В градския транспорт има малко пътници. Заведенията са изключително скъпи (както всичко останало), малко хора ходели, предпочитали гостуването и домашната храна. Тук е важно семейството и домашния уют. Имат, вили, каравани и бунгала, почивните дни често прекарват там. Или пътуват, пътуват много, защото на практика, където и да отидат, им е евтино. Кошчета по улиците няма, боклук също няма. Строители са стоварили купчина дърва в квартала и съседите пуснали жалба – опасно е за децата, казват, може да се покатерят и да паднат, да се разтъркалят дървата по улицата. И от общината реагират същия ден – проверка установява, че разрешителното е за много по-малко дърва, до няколко дни трябва фирмата да ги премести или огради. Скучно им е, на хората тук им е скучно. Скучно ти е, но само ако самият ти си скучен! Така са си го направили и не искат да е иначе. Няма нощен живот, престъпността е малка. Ако се разболееш или изпаднеш поради друга причина в невъзможност да работиш, държавата ще се погрижи за теб, като ти плаща достатъчно, за да продължаваш да живееш нормално. Тук хората сменят домовете си често. Строят къща, обзавеждат, живеят няколко години и се местят на място с по-хубава гледка, или по-добра светлина. Има къщи на хълмове, където почти не огрява слънце. Защото са от другата му страна, а то минава ниско по хоризонта. Няма обедна светлина отгоре, няма грозни остри сенки. Портретен рай! Историята с викингите, трябва да прочета. Норвегия означава северен път. Точно тук е северният път, до Хаугесунд. Легентата разказва, че кралят е събирал такса от всички кораби, които са искали да преминат на завет от бушуващия океан в спокойствието на протока. Или плащаш или чакаш да се разбиеш в скалите. Забавление е да се разходиш с лодка и да откриеш свой собствен остров, на който да слезеш и да си запалиш барбекю. Хората се усмихват един на друг, когато се разминават по улиците. И всичко това го пиша с възможно най-положителното впечатление, което мога да предам. Тук е място за живеене. Излизаш от дома си и всичко е красиво е фотогенично. Чисто и подредено е. Хората са спокойни. Сякаш хората тук имат по-разсъдлив ум от нас, разбрали са кое е важното и кое има смисъл и го правят по правилния начин. И за децата е добре, и за възрастните е добре.
Портретните сесии, които снимахме там, можете да видите тук.
Да гледаш облаците отгоре е една от най-вълнуващите гледки, не е земно. И винаги си огрян от слънце, защото самолетът е над облаците. И те бушуват отгоре. Като се вгледаш, виждаш хиляди шеметни водовъртежи. Живеят собствен живот облаците.
Разходка с лодка из фиордите. Вода от окена, но навсякъде виждаш суша, зеленина и много малки острови. Риба във водата, много риба и водата е мътна. Сьомга, треска и скумрия. Казват, че колкото е висока планината до нас, толкова е дълбока и водата под нас. Има заливчета, в които през лятото е достатъчно топло за къпане. Малките деца се цапат във водата по къс ръкав и през Ноември. Родителите ги оставят да опитат и да почерпят от опита си. Следващият ден минахме през тунел, точно под този фиорд. Къщите и бараките, които са на брега са стари, по новия закон трябва да са на сто метра от водата. Старите на брега могат да струват милиони, не ги разрушават, но не разрешават появата на нови. 
В Норвегия вечерят след работа, а работят обкновено от 7 до 15 часа. Вечерята е обикновено месо или риба с гарнитура зеленчуци. Тук морската храна е в изобилие, за разлика от плодовете и зеленчуците. Доста ранна вечеря за нашите разбирания, но на мен ми допада. И сьомгата не е сьомгата, която сме опитвали в България. 
